Не очаквах! Когато преди малко повече от два часа започнах да го гледам наистина не очаквах да видя това, което всъщност видях. Позволявам си да пиша за този филм след като съм го изгледал само веднъж, без да преминавам през лентата отново, търсейки силни и слаби страни. Истината е, че всичко което са направили режисьорът, операторите, отговорниците по костюмите и декорите, а и самите актьори просто бледнее на фона на самата история, която за съжаление е вдъхновена от истински събития, случили се в Индианаполис (САЩ) през 1965г. Първоначално, въпросните събития са вдъхновили Джак Кечъм, слабо познат у нас автор на т.нар "романи на ужасите", който през 1989г. използва за база на своята новела "The girl next door" смразяващите кръвта събития около смъртта на младо американско момиче на име Силвиа Ликънс. Не знам до колко фактите в книгата са променени и адаптирани към художествения текст, но докато гледах филма и съзнавах, че нещо подобно наистина се е случило, бях атакуван от редица емоции като изумление, гняв, тъга, безпомощност и дори срам, но всички тези чувства сякаш изобщо не можеха да проличат у мен, защото признавам, че през една голяма част от тези 91 минути, каквато е продължителността на лентата, аз бях просто вцепенен.
    Със сигурност няма да видим скоро нещо подобно на това,  което  режисьорът  Грегъри  Уилсън  представя  на публиката  в кино  салоните.  С  първата  си стъпка в  голямото  кино  успява  да  създаде нещо,  което  дълго  няма да бъде забравено.  Много добър опит за вникване в дебрите на бруталния садизъм, който явно е присъщ за човешката раса и чиято проява не винаги е успешно предотвратена от нормите на "нормалното" общество. Всеки човек с адекватна ценостна система би си задавал един единствен въпрос докато гледа този филм - въпросът "Защо това се случва???", но няма да чуете нито един от персонажите в тази история да си го зададе, нито мъчителите, нито жертвите. Това кара зрителя да се замисли дали това, което наблюдава наистина е част от света, в който живее и точно в тези моменти думите "създаден по истински случай" отекват в съзнанието му и го карат да потръпва.
    Трябва да се отбележи и брилянтната работа на Cindi Rush Casting Agency, които са направили страхотен подбор на актьорите. Трудната задача да се намерят добри актьори тинейджъри, които да се въплатят в роли на деца от Америка на 60те години и да пресъздадат тези сложни взаимоотношения е изпълнена на 100%. Може би единственият от когото може да се желае повече е Бланш Бейкър, която изпълнява ролята на Рут Чадлър, самотна майка на три момчета, която се дави в алкохол и постепенно достига до пълна загуба на здрав разум и жена в чието съзнание  става  нещо  необяснимо извратено.
    Не бих желал да разказвам повече за филма, защото трябва да го усетите в момента, в който го гледате (ако разбира се се осмелите да го направите), няма и да ви го препоръчвам, но ще си позволя да завърша с мнението на един човек, който е институция в този жанр - Стивън Кинг: "Ако имате слаба психика, по-добре не гледайте този филм, но ако сте готови да отправите поглед към ада, такъв какъвто е в американските предградия, "Jack Ketchum's The Girl Next Door" няма да ви разочарова."