Това е моят личен фаворит за спечелване, както на Златен глобус така и на Оскар, в категорията най-добър филм. Неминуемо той заслужава да отнесе и по още няколко статуетки в различни категории. Още един млад режисьор на име Джо Райд проявява възхитителни умения екранизирайки едноимената творба на Иън Макюън. По мое мнение лентата ще се окаже твърде съблазнителна за уважаемото жури, което присъжда двете най-авторитетни награди за кино изкуство, и то няма да устои на изкушението да обяви “Atonement” за най-добър филм на 2007, въпреки сериозната конкуренция на “American Gangster” и “Eastern Promises”.

Режисьорът надминава себе си, след като през 2005 брилянтно пресъздаде на големия екран класическата новела на Джейн Остин “Pride and Prejudice”. Джо Райд ще се окаже много интелигентен режисьор, който освен че майсторски подбира сюжетите, добре използва доказани вече оръжия, като младата двойка актьори, изпълняващи главните роли в “Atonement” – Кийра Найтли и Джеймс Макавой. На екрана те изглеждат толкова истински влюбени, че ме карат да се замисля дали няма скоро да ги видим, като двойка и в реалния живот. Похвали заслужават не само те, а целият актьорски състав и то без изключения. Самата история пък е изключително оригинална, а най-хубавото в нея е краят, но за него е най-добре изобщо да не се говори, а да бъде видян.

Авторите на филма не са си позволили да търсят прекомерна епичност, а напротив, като че ли са уцелили точната доза. Внушенията са постигнати с изпипано наблягане върху точно определени детайли, които като малки парченца от пъзел се подреждат и рисуват сюжетната линия. Две от сцените във филма са доказателство за това колко сериозен е режисьорът и всъщност демонстрират преимуществото на лентата пред всичките и конкуренти. Двете гледни точки от които е представена сцената край фонтана са ключът към осъзнаване на историята от страна на зрителя, а онези 4 минути и 53 секунди заснети от една и съща камера при брега на Данкърк, демонстрират мащабна експресивност, без аналог в модерната кинематография, по отношение на реалността през Втората световна война.

Въпреки, че една българска медия побърза да го определи като „прехвален от критиката, заради неравния му ритъм и малко излишните разтакавания, подробности и разяснения”, което в действителност са пълни глупости, горещо препоръчвам това заглавие на всички, които имат желание да се докоснат до малкото хубаво кино, което се създава в момента. Надали “Atonement” ще допадне на всички, които успеят да го гледат у нас, но истинският ценител дълго ще усеща чувството на задоволство след финалните надписи.

..но края ми се видя представен доста глупаво. Сякаш е съставен от два отделни филма - преди и по време на войната. Все пак и това е похват, но не ми допада особено да се нарушава така драстично атмосферата на даден филм