Обичам такива филми! Причината е, че карат аудиторията да се замисли, а точно този поставя едни от най-важните въпроси в живота ни. За жалост, ние си ги задаваме твърде рядко, а често и твърде късно. За радост, понякога се появяват хора като Роб Райнер, режисьор на The Bucket List и ни дават шанс да осмислим съществуването си, но дали ще го направим, зависи само от нас самите.

Макар и двамата изключителни актьори Джак Никълсън и Морган Фриймън да навършват 71 години през 2008, този филм би бил по-полезен за младия зрител, който има възможност да изпревари времето, поне за малко (97 мин.) и да погледне човешкия живот от една все още непозната за него, но много ценна гледна точка. Когато зрителя осъзнае, какво е видял, пред него се появяват два пътя, един лесен за извървяване и един труден. Тези два пътя винаги ги е имало и изборът винаги е бил в ръцете ни, но през повечето време не сме си давали сметка, че можем да отбием от добре отъпканата пътека и да начертаем свой собствен маршрут. The Bucket List ни намеква, че ако ще се ползваме от опцията със собствения маршрут, е добре да извадим лист хартия и да започнем да го чертаем навреме.

Не се подвеждайте от жанровото определение, което стои зад това заглавие; “Drama/Comedy”. Съотношението е може би 90% към 10% в полза на драмата. Колкото и да са забавни Никълсън и Фриймън, трудно се преглъща горчивината, която поражда историята още от самото начало. Дори ми се струва, че колкото повече двамата се забавляват, толкова повече се натъжава зрителя. И ако едно от желанията им е да успеят да се разплачат от смях, това което наистина правят е по-скоро да се надсмеят над плача - тъжно, ала и доста вдъхновяващо за хората пред екрана.

Много ме зарадва, че нито Джак Никълсън нито Морган Фриймън бягат от традиционните си образи. Те са си абсолютно същите, просто са поостарели и умиращи, което придава мъдрост на персонажите, но не ги избавя от проблемите, които са имали в живота си до момента. Случайната среща на двамата герои и деликатното положение, в което се намират, дават началото на едно истинско, но за жалост, кратко приятелство.  Лист от тетрадка, с надраскани несбъднати мечти ги води към различни места, с различна цел и така до момента, в който няма място за нищо друго освен примирение. Хората, които ще отделят време на тази лента, ще видят някои доста атрактивни сцени от различни места по света и ще могат да научат редица любопитни факти, които героят на Фрииймън не спира да бълва през почти цялото време.

Този филм е шанс, който се надявам възможно най-малко от вас да пропуснат. Ако пък желаете да го приемете по друг начин, поне се насладете на страхотния тандем актьори, който си пасват идеално, колкото и да не сме го очаквали. Въпреки че Никълсън значително е забавил темпото през последните години, а Фриймън се готви да се появи в още цели седем продукции до края на 2009, пътят им продължава напред, както и този на всички останали, трябва само да се осъзнае, коя е крайната дестинация и дали я наближаваме по начина, по който ни се иска.

Много хубаво review на филм. Иска ми се да го гледам :)

непременно!

bravo :)

Това ще го гледам още довечера, ако го открия, мерси .

Оговорихте ли си на въпросите:Откри ли щастието на твоя живот? Твоят живот даде ли щастие на другите? Не е нужно днес да живеем последния си ден, за да формулираме точно така смисъла на живота ни. Всеки ден откриваме радостта на и от живота и всеки ден можем да правим хората щастливи и най-вече непознатите хора. Замислете се извън семействата и приятелите ни, на колко чужди хора сме помогнали. За жалост много хора правят другие нещастни, много от тях ги дават по телевизията.