Awake ми припомни, какво означава истински трилър, като онези които почти успяха да ни втръснат през 90те. Сега обаче осъзнах, че този жанр в чистата му форма, бе започнал да ми липсва, а и в този случай класиката е съчетана с модерна визия, което прави филма още по-атрактивен. За красотата в лентата, режисьорът Джоби Харолд, който е и сценарист, се е погрижил по перфектен начин, избирайки Джесика Алба и Хейдън Кристенсен за изпълнители на двете главни роли. Двамата играят очарователна двойка, която бързо печели симпатиите на публиката. Алба отново изглежда, като създадена само и единствено за любов и както обикновено не блести с изключително актьорско майсторство, но все пак смятам, че е направила поредна крачка в правилната посока. Може би ще успее да разкрие потенциала си в следващата лента с нейно участие - The Eye (2008), където ще я видим да изпълнява доста трудна роля. Кристенсен също заслужава похвала и е на път да се превърне в един от любимците на Холивуд. Да изиграеш млад, красив, съвременен американски аристократ може да си е като печалба от лотарията. (помните ли Раян Филип)

            Историята сама по себе си е сравнително оригинална, а и в края си има истинска развръзка, но си личи, че правещият дебют в голямото кино Джоби Харолд, не е съумял да я изпипа до съвършенство. Лошо впечатление правят някои моменти от филма, в които сюжетът се пропуква и зрителят остава с впечатление, че твърде важен момент е бил претупан набързо. Това от своя страна пречи на нарастващото напрежение да достигне пикови стойности. Едно обаче е сигурно – всеки който гледа филма ще има едно наум ако в неприятен момент от собствения му живот се наложи да легне на операционна маса. Създателите на Awake ни открехват за един малко познат факт сред обикновените хора. Оказва се, че цитирам: Всяка година над 21 милиона души използват пълна упойка. Повечето заспиват приятен сън. Не си спомнят нищо. 30 000 от тези пациенти обаче не са такива късметлии. Не могат да заспиват. Изложени са на феномен наречен – съзнание под упойка. Тези хора са напълно парализирани! Те не могат да викат за помощ! Те са будни!!! Зловещо нали!

            Имам своите колебания по въпроса дали тази продукция е добре да се препоръчва на зрителя, но като цяло съм наясно, че доста хора биха я харесали, дори вече чух такива мнения. От друга страна не мога да пренебрегна и не до там малкото и достойнства. Може би не трябва да съдим сурово режисьора, все пак това е неговото голямо начало, само трябва да обещае, че следващия път ще се постарае повече.