Корпоративна драма или корпоративен трилър, сами преценете как е по-добре да се определи Michael Clayton, след като го гледате. Номиниран е за седем награди Оскар, най-вече защото засяга актуални социални теми, които имат осезаемо влияние върху американското общество. Това до известна степен привлича вниманието на публиката, но само то не е достатъчно за признанието на Академията, така че трябва да се отбележат и другите позитиви на лентата. Три напълно заслужени номинации за Джордж Клуни, Том Уилкинсън и Тилда Суинтън. Всички вече знаем, че дори и да изпълнява някоя глупава роля (Three Kings, O Brother, Where Art Thou?), Клуни успява да спечели публиката с излъчване и добра игра. Този път обаче е имал страхотен късмет с ролята. Тя е доста нестандартна и сякаш му пасва идеално. На пръв поглед героят му Michael Clayton е адвокат в голяма фирма предоставяща юридически услуги. До тук нищо интересно, но всъщност не става дума за обикновен адвокат, който печели или губи дела в заседателната зала. Clayton е на т.нар. позиция „чистач” и бива използван от шефовете си да изпълнява  едни по-различни услуги за клиентите на фирмата. Макар и достатъчно затънал в личните си проблеми, той се забърква в порочната развръзка на дело за милиарди долари. Героите на Уилкинсън и Суинтън са основните фигури, от които зависи това дело и двамата успяват да му придадат особен драматизъм с екранното си присъствие. Сценаристът и режисьор Тони Гилрой, разкрива на публиката интересни факти и закономерности от пропитите с корупция бизнес среди на САЩ. Персонажите са въвлечени в машинации, чиито цели са да обогатяват корпоративния ешелон, за сметка на страдащото общество. Това ги изправя пред дилемата дали трябва да запазят инстинктите си за правдивост или напълно да ги забравят.

Гилрой малко е прекалил с заплитането на историята и първите 30 минути са трудни за осъзнаване и леко отегчителни, но в последствие филмът се превръща в приятно изживяване.  Няма за какво да съжалявате след като сте гледали Michael Clayton – това е сигурно!