Добре си спомням, как преди около две години и половина излязох от един киносалон в Русе изпълнен с чувство на задоволство. National Treasure бе успял да утоли жаждата ми за стойностно кино, която ме мъчеше по това време. Вълнение, наслада, вдъхновение, знаете какви емоции ви съпътстват, когато имате щастието да попаднете на филм, който ви е впечатлил. Двете части на Lara Croft успешно прокараха път за модерните “Adventure stories” на Холивуд и така съвсем очаквано се появи нещо с по-забавен и по-образователен характер. National Treasure ни представи един блестящ Никълъс Кейдж, в най-добрите му години, който влезе в оригинален образ и се справи чудесно. Останалите от актьорския екип също бяха впечатляващи. Самата история демонстрираше големи мащаби и бе доста интересна, а героите бяха по следите на истинско златно съкровище.

През пролетта на 2007 започна трескавото ми очакване за нова доза забавление от висока класа. Някъде тогава научих, че се задава продължението на онзи филм, доставил ми такова удоволствие. National Treasure: Book of Secrets бе заглавие, на което възлагах големи надежди. За жалост, след като го гледах, се почувствах измамен. Режисьорът Джонатан Търтълтоуб бе извършил кощунство… и не само той! Никой в тази лента не е на ниво, дори и самият Кейдж. Book of Secrets изглежда по-скоро като пародия от колкото като продължение на първата част. Това е като да сравняваш Джеймс Бонд с Остин Пауърс. Явно подходът този път е бил много по-несериозен, защото филмът е изпълнен с нелепици, като момента, в който преследвачът на съкровища Бен Гейтс отвлече Президента на САЩ, за да му помогне в търсенето на новото съкровище. Неясни, не добре изпипани сцени в края провалят кулминацията и оставят чувството на неудовлетвореност у зрителя. Дори лошите персонажи в двете части са несравними. Докато Шон Беан си бе направо идеален в продукцията от 2004, Ед Харис май сам не е осъзнал, какво трябва да играе в продължението. Парадоксален е фактът, че още през 1996 Харис показа, че не му отива да играе злодей, изпълнявайки подобна роля в The Rock на Майкъл Бей.

Първото, което си помислих след като изгледах Book of Secrets бе, че съм станал много по-претенциозен, към филмите които гледам. После се зачудих с какво ли толкова ме е впечатлила първата част и реших да и хвърля едно око. За мое учудване изгледах лентата отново с голям интерес и тогава си дадох сметка, че всъщност e извършено предателство срещу зрителя. Много съм разочарован!!!