Прочетен: 4087 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2008 08:05
Beowulf е древен датски герой, чиито най-велик подвиг е описан в едноименната британска поема, датираща от периода между 8 и 11 век. Според някои специалисти тя е най-старата запазена в оригинал творба на aнглосаксонската литература. Непознатият и автор разказва легендата за един гетски принц, който не се страхувал от нищо, а търсел все по-големи предизвикателства, чрез които да облича името си в слава. Всъщност, Beowulf е нещо като скандинавски Ахил. Пътят му към величие го отвежда до земите на даните, където отива да помогне на местния крал Хротгар, да се избави от древно проклятие. Там той се изправя срещу чудовището Грендъл и т.н, и т.н.
Както вече отдавна трябва да ни е станало ясно Холивуд, обича да експлоатира подобни епоси. Митове и легенди от цял свят описани в древни литературни произведения, винаги са били примамливи за продуцентите. Преминавайки изпитанията на времето, една подобна история доказва, че е истински интересна, а днес седмото изкуство има възможност да я направи не само далеч по-популярна, но и сериозно доходоносна. Едно правило обаче не бива никога да се пристъпва: Не е добра идея да филмираш епична история, ако не разполагаш с достатъчно голям ресурс, за да я разкриеш пред зрителя, в пълния и блясък. Явно героят споменат по-горе е новия хит на пазара за митове, които се пресъздават на кино лента. Първият опит това да бъде направено с Beowulf е меко казано нестандартен.
Аз наричам този „шедьовър”; Beowulf – Mortal Kombat Style. Когато преди няколко дни гледах филма си припомних един печален факт от близкото минало на киноиндустрията, а именно, че се намираха слабоумни продуценти, които да финансират още по-слабоумни режисьори, които пък реализираха подобни идеи. И ако в началото на 90те този вид продукции все пак се радваха на известна популярност, да си позволиш да направиш такъв филм в навечерието на милениума си е чисто творческо самоубийство. Показателен е фактът, че това е последното, което британецът Греъм Бейкър режисира в скромната си кариера. Тези, които искат да запазят хубав спомен от Кристоф Ламбер и въплъщенията му като Conner Macleod и Lord Rayden най-добре изобщо да не си помислят да гледат тази екранизация, защото единственото, което ще видят е тоталното падение на един иначе симпатичен екшън герой. Всъщност отправям този призив към абсолютно всички: това са 90 минути, които бихте оползотворили по-добре дори и ако ги отделите за гледане на европейското по кърлинг.
През 2005 телевизионният режисьор Старла Гунарсон прави първия си и за сега единствен опит да твори истинско кино. Няма какво да се лъжем – опитът е по-скоро неуспешен. За жалост Beowulf&Grendel няма почти нищо общо с историята описана в древната поема. Адаптацията е много различна от оригинала и цели съвсем други внушения. За филма са характерни мудност на действието и редица сюжетни неясноти. Тези недостатъци дразнят зрителя, който обаче от друга страна може да се наслади на не лоша актьорска игра от страна на Джералд Бътлър, който веднага след това триумфира с ролята си на крал Леонид в 300, а скоро ще му се радваме в нова хитова продукция с името P.S. I love You. В ролята на Хротгар пък можем да видим друг много симпатичен и талантлив актьор. Богатият творчески опит на Стелан Скарсгерд му помага да изиграе кралят на даните по един великолепен начин, но все пак липсата на епичност е голям минус за лентата
През изминалата година Beowulf успя да получи едно малко по-качествено признание от Холивуд. Чрез собственото си студио ImageMovers, култовият режисьор Робърт Замекис успя да създаде една доста впечатляваща екранизация на поемата за скандинавския герой. Макар и парадоксално, тази анимирана версия е най-близка до литературното произведение. Историята е стриктно пресъздадена. Дребни детайли вмъкнати умело в сюжета пък компенсират части от поемата, които се е наложило да бъдат пропуснати. По този начин Замекис е избегнал ненужното разтакаване, но е запазил всички най-важни внушения. Анимацията е на страхотно ниво. Напомни ми за времето, когато въздишахме по Final Fantasy през 2001. Сега обаче става дума за много по-високо качество на заснемане на анимационен филм. Екипът използва сложни технологии за преобразяване на 2 – D в 3D визия. Нетипично е да се говори за операторско майсторство при продукции от този вид, но тук не може да пропуснем да отбележим, че то е направо изключително. В интерес на истината, по-голямата част от продукцията е заснета на филмова лента и в последствие е обработвана по специална технология в студио за анимация. Приятна изненада са рисуваните еквиваленти на кино знаменитости като; Антъни Хопкинс (Хротгар), Робин Райт Пен (Кралицата), Джон Малкович (Унфърт) и Анджелина Джоли (Демонът изкусител). В ролята на Beowulf е британецът Рей Уинстоун. Според Земекис той бил избран най-вече заради гласа му, който бил повече от идеален за митичния герой. Ако не сте успели да отидете в някой киносалон и да гледате тази прекрасна продукция още през ноември, когато бе премиерата и у нас, ще трябва да почакате до края на февруари, за да си наемете DVD-то. Естествено не е проблем да се доберете до копие и в момента, по отдавна познатия ни начин. Важното е да се гледа, особено задължително е за любителите на анимацията.
Сагата Beowulf продължава. Както вече споменах индустрията обича да експлоатира подобни ресурси възможно най-много. Някъде през 2008 по кината ще тръгне и Beowulf: The Prince of the Geats. Режисьорски дебют и нито едно особено популярно име сред актьорите. Не вдъхва доверие, но пък е по-добре първо да се види, преди да се коментира.
Идин поздрав:)
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
